с. Върбовка общ. Павликени

Върбовка

Население 1332 (ГРАО, 2010-12-15)

Площ 39 243 km²

Надм. височина 264 m.

Когато пътувате по железопътната линия София – Варна и след гара Бутово влакът полети по наклона към гр. Павликени, ако се обърнете неволно на запад, погледът ви се пленява от едно живописно селище в полите на висок горист хълм. Къщите му са накацали една над друга сред зеленина като на град Велико Търново. Това е с. Върбовка.

Селото е разположено на 9 километра западно от гр. Павликени на важния римски кръстопът от Аугуста Траяна (Стара Загора) за Нове край (Свищов) и от Мелта (Ловеч) за Никополис ад Иструм край Търново).

Селото се намира в привлекателна хълмиста местност в полупланински район. На два километра северно от селото се намира красивата местност Косматица със стари дъбови и липови гори, с кристално бистра вода и с трудно достъпния си връх Камъка, с развалини от крепостни стени и кули, неми свидетели на много древни битки и победи. Един километър по-далеч лъкатуши с бистрите си и благодатни води река Ломя — приток на Осъм. Малко по- на североизток в землището на селото се издига най високият хълм в Дунавската равнина — Чатал тепе. На четири километра от селото е прочутата карстова местност Конски дол с дълбоките си пещери, високи скали и буйни извори. На един километър югоизточно от селото са местностите Ванковица и Гостьовица — известни с многото старини от тракийско, римско и славянско време.

На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души Филип Тотю преминава
р. Дунав при Свищов. Целта е да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов, преминала Дунав на 29 април. В гората Пустията при с. Върбовка, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Свидетелство за това присъствие е паметникът в местността Косматица.

Още преди 5 хиляди години в землището на с. Върбовка е имало селище на първобитните хора. Неопровержими доказателства за това са намерените стотици каменни оръдия на труда като чукове, брадви,длета, шила, ножове и др.